За много украинци животът е разделен на две: преди и след войната. Това е историята на едно семейство

КИЕВ, Украйна (AP) — Катерина Дмитрик е чакала този миг съвсем две години — съвсем през целия живот на дребния си наследник.

Рамо до рамо, те тичаха, 2-годишният Тимур ги водеше, до момента в който снегът хрущеше под краката им. Строен, бледен мъж се запъти към двамата от военната болница. Артем Дмитрик не беше виждал фамилията си към 24 месеца, съвсем всички от които прекара в съветски плен.

Той взе сина си. Катерина ощипа брачна половинка си и стисна ръката му, с цел да се увери, че това не е сън. И тримата се прегърнаха, целунаха, засмяха се.

Катерина беше погребала майка си, избягала от родния си град и минала през безчет съветски контролно-пропускателни пунктове със сина си, до момента в който си представяше най-лошото за пленничеството на брачна половинка си. Знаеше, че раните ще заздравеят с години, само че в този миг си разреши да се усмихне.

Когато Русия стартира своята война в Украйна, животът на милиони украинци беше необратимо изменен. Подобно на Dmytryks, те означават живота си в два интервала: преди и след 24 февруари 2022 година Десетки хиляди са погребали околните си, милиони са били принудени да изоставен домовете си и цялата страна е била тласната в дълга и изтощителна война, с 26% от територията под съветска окупация.

Дори да бъде реализиран мир, войната е разрушила действителността за генерации напред.

За Катерина освобождението на брачна половинка й връща искра светлина в живота на фамилията й. Но тя знае, че прекарванията им през последните две години ще останат с тях вечно.

„ Откраднаха ни две години от живота ни “, сподели тя. „ И тези две години бяха като да живееш в непрекъснат пъкъл. “

„ НОРМАЛЕН СЕМЕЙЕН ЖИВОТ “

Дмитрикови таман започваха живота си като тричленно семейство, когато стартира войната.

Катерина и Артем се срещат много млади в крайморския си роден град Бердянск в Югоизточна Украйна. На 16 и 18 години, те незабавно се харесали и почнали да излизат. По-късно той се причислява към армията и стартира да служи в Държавната гранична работа, ситуирана в Бердянск.

През май 2021 година те се ожениха и скоро посрещнаха Тимур.

„ Беше спокоен, просто естествен фамилен живот “, сподели Катерина.

Беше Свети Валентин през 2022 година, когато Артем получи позвъняване за бойна паника. Той щеше да бъде на непрестанно дежурство и към този момент нямаше да се прибира у дома вечер. Катерина не се замисли доста за това, даже и при ескалиращото напрежение на фона на натрупването на военна мощ на Русия по границата.

Последният път, когато Артем беше вкъщи, беше на 23 февруари. Той помоли приятелката на Катерина да пристигна и да остане с нея. Беше извънредно — той не искаше тя да е сама. Но Катерина сподели: „ Никога не съм си представяла, че ще се разгърне война от подобен мащаб. “

В ранните часове на 24 февруари Катерина беше стресната от неочакваните крясъци на Тимур, последвани бързо от мощен гърмеж, сподели тя, „ като съвсем всеки украинец, който тогава се разсъни от звука на детонации. “

Нервна и в положение на потрес, тя съумя да набере Атем. Вече беше на работа в морето, той я инструктира да събере движимостите си и да се насочи към близкото село на родителите си. Беше обезпокоен за мощността на съветските кораби, сподели тя, и се опасяваше, че ще има боеве в Бердианск.

Тя направи както сподели Артем и същата вечер двамата разговаряха още веднъж.

Той беше получил заповед да отиде да пази Мариупол.

„ ЩЕ съдебна експертиза ВЪРНА “

В рамките на няколко дни съветските сили окупираха Бердянск и покрайнините. Артем рядко можеше да бъде във връзка - единствено посредством новините Катерина научи какво се случва в Мариупол. Градът беше обграден, хиляди поданици бяха в капан и се разиграваше една от най-кръвопролитните борби на войната.

В късите диалози, които съумяха, Артьом й сподели: „ Всичко ще бъде наред. Украйна ще надделее. ”

Някои диалози продължиха единствено минута. Веднъж Артьом я помоли да прави фотография на Тимур всеки ден, с цел да може един ден да види по какъв начин пораства синът му.

„ Ще се върна, несъмнено ще се върна “, успокои я той.

Но Катерина не можеше да спи, защото обстановката в Мариупол ставаше все по-страшна. Тя прекара дните си в рев и молитва за сигурността на Артем.

Артем стартира да се опасява, че няма да успее. Той се обади да се сбогува.

„ Той сподели, че в случай че не успее, ще стане ангел-пазител за нашия наследник “, сподели Катерина.

СМЕЛО ДА НАПУСНЕ

Катерина остава в селото на родителите си, което е окупирано. Артьом я прикани да избяга на територия, следена от Украйна.

Но майка й имаше рак в етап 4. Катерина искаше да се грижи за нея.

„ Той знаеше, че няма да си потегли “, сподели тя, „ тъй като нямаше да мога да се сбогувам с майка ми. “

На 14 април 2022 година майката на Катерина умря. Катерина тъгува повече от две седмици. Едва тогава тя се осмели да напусне.

Нямаше безвреден метод да напусне окупираната територия — нямаше филантропични коридори, нямаше интернационалните организации, които да подсигуряват сигурността. В последна сметка Катерина и Тимур караха с двойка, която предложи помощ, макар че статусът й на брачна половинка на боец криеше спомагателни опасности.

В продължение на два дни те пътуваха до Запорожие - пътешестване, което би лишило към три часа преди войната. На съветските контролно-пропускателни пунктове споделиха на бойците, че Катерина е тяхна снаха, пътуваща до сина им, който се намираше на територия под украински надзор.

Тимур беше на 9 месеца и Катерина остана мощна, държейки го близо. „ Как бих могла да си разреша да отслабна, когато брачният партньор ми се изправи пред такива тежки борби? “ — сподели си тя.

Веднъж наред в Запорожие, тя се насочи към Киев, където живееше нейната снаха. Започва нов стадий на битка - съвсем 21 месеца в очакване на завръщането на Артем от плен.

„ НИЕ ЧАКАМЕ “

Артем беше измежду повече от 2500 бойци, отведени в съветски плен, когато големият стоманодобивен комбинат Азовстал в Мариупол падна след 86 дни безмилостни боеве.

„ НИЕ ЧАКАМЕ “

Артем беше измежду повече от 2500 бойци, отведени в съветски плен, когато големият стоманодобивен комбинат Азовстал в Мариупол падна след 86 дни безмилостни боеве. >

Катерина загуби визия за дни, месеци, години. Всяка нощ се събуждаше от паника. Къде беше Артем? Какво ставаше с него? Не я интересуваше какви облекла носи или каква храна яде.

Единственият, който можеше да я измъкне от тъмнината, беше Тимур. Той израсна в крепко дете, изглеждаше и се държеше от ден на ден като татко си всеки ден, сподели тя.

Тя сподели на Тимур фотографията на Артем на тапета на телефона си и му сподели, че баща ще се обади и един ден ще се прибере вкъщи.

„ Здравей, баща? “ Тимур споделяше по телефона.

Друг път той се приближаваше до чичо си и го наричаше баща. Катерина нежно го поправи, като още веднъж уточни фотографията на телефона си. „ Ето го татко ти и той скоро ще се върне. “

Когато Тимур порасна, Катерина стартира да посещава манифестации, на които се събираха родственици на военнопленници. Тя значително беше в незнание по отношение на ситуацията на Артем.

Международният комитет на Червения кръст удостовери, че той е бил хванат, откакто се е предал в Азовстал. Изминаха съвсем девет месеца преди идната актуализация, когато другарите на Артем бяха освободени по време на замяна. Казаха й, че е в окупираната Луганска област. Едната сподели на Катерина, че Артем я е прегърнал и е изразил дълбоката си обич. Тя се вкопчи в това възприятие и в вярата. „ Имаше възприятието, че той в действителност ме прегърна “, сподели тя.

От време на време тя отваряше Гугъл Maps, с цел да пресметна дистанцията сред тях. Някак си това улесни оправянето.

Тя измисли други трикове, с цел да се почувства обвързвана. Тя сглоби чанта за болничното заведение, където пандизчиите нормално се водят след замяна, като я изпълни с облекла от обичаната му украинска марка и дребни предмети, които той обичаше. Със промяната на сезоните тя обнови чантата.

Тя също по този начин уреди дубликати на ключовете за жилището им в Киев и поръча ключодържател с посланието „ Обичам те доста. Чакаме ви вкъщи. “

СЪБИРАНЕТО

На 8 февруари Катерина получава известие от Координационния щаб за лекуване на военнопленници.

Артем Дмитрик беше част от размяната на пандизчии. Тя не можеше да повярва на очите си.

Няколко часа по-късно той се обади. „ Здравейте, аз съм в Украйна “, сподели той.

Разговаряха по телефона цяла нощ. Тогава Артем и други някогашни военнопленници бяха докарани с рейс в Киев. Същата заран Катерня най-сетне съумя да занесе чантата, която от дълго време беше подготвила, във военната болница, където той щеше да премине рехабилитация.

Те съвсем не приказват за пленничеството. Артем, който в този момент е на 25 години, не желае да показа през какво е минал. Вместо това те се концентрират върху наваксването на нещата, които са пропуснали.

„ Ние се преоткриваме, влюбваме се изначало “, сподели Катерина, в този момент на 23 години. „ След като преминеш през нещо сходно, го чувстваш по друг метод, като че ли несъмнено е за цялостен живот. “

Всеки от тях се е трансформирал. Те са по-силни, в сравнение с бяха преди 24 февруари 2022 година Това носи нови провокации, до момента в който се учат да живеят още веднъж един с различен.

„ Дори в този момент не можете просто да се върнете към спокоен живот “, сподели Катерина. Тя постоянно мисли за хилядите украински бойци, които към момента са в съветски плен, макар че фамилията й се радва на щастливия завършек на тази глава.

Първата нощ, която Артем прекара в дома им в Киев, Катерина спа надълбоко.

___

Василиса Степаненко в Киев способства за този отчет.